събота, 18 май 2013 г.

Неделя на св. Жени-Мироносици - Трета неделя след Пасха

В името на Отца и Сина и Светият Дух.

Днес  ние честваме светите жени-мироносици, Йосиф от Ариматея и Никодим. Те почти не се споменават в Евангелието до страстните дни, когато Христос е бил предаден, заловен, изоставени, разпнат, убит, но в този момент те внезапно се появяват. При Кръста - апостоли е нямало; Юда се е обесил; и само Йоан стоял заедно с Божията Майка: защото той е бил апостол на любовта, тъй както и Богородица е била въплътена любов, израз на любовта на цялата земя към Бога и на цялата любов на Бог към нас, хората. И когато  по всичко изглеждало, че злото удържа победа над Христос, когато Той е бил предаден и разпънат, когато Той умира, сякаш безвъзвратно поразен, тогава се появяват Йосиф и Никодим, които се оказали верни на Него, не само през времето, когато  Той проповядвал, но и в дните на Неговото поражение: неистинско, но очевидно поражение, в което никой не би могъл да се съмнява, и което биха могли  да победят само любовта и верността до края.

И възниква въпрос пред всеки от нас: ние знаем, че Христос е спечелил победата, не можем да се уподобим нито на жените - мироносици, нито на Йосиф Ариматейски, нито на Никодим в този смисъл, че не можем да се върнем даже във въображението си към страшните дни на това неистинско поражение на Спасителя. И Той ни е казал, каквото сте направили на най-малкият, най-незначителен човек, направили сте го на Мен ... И ние всички, без изключение,  постоянно биваме побеждавани; ние сме устремени към доброто - и  отпадаме от доброто; вярваме в доброто - и изневеряваме на доброто; стремим се  с всички сили  към това, да бъдем достойни за човешкото си звание - и  не ни  се отдава .
И ето в тези моменти - а те се случват постоянно с нас, и с цялото човечество - ние трябва да си спомним за жените-мироносици, да си спомним за Йосиф Ариматейски, за Никодим, и да стоим твърдо като скала, подкрепяйки се един друг. Един на друг теготите си носете и така ще изпълните закона Христов - казва апостол Павел. Ако ние не носим взаимно бремената си, ако с всички сили  не се подкрепяме взаимно, ако  постоянно, милостиво, внимателно, щедро не се отнасяме един към друг точно в тези моменти, когато ни се струва, че ближният ни, нашият приятел не достоен нито за себе си, нито за приятелството ни, не ще изпълним закон  Христов.
 Мислейки за себе си, и за всеки човек, който е около нас, за най-близките ни - и случайно срещнатите; да помислим за, и да помним винаги за, крехкостта  човеческа, за това, колко  е лесно да се подхлъзнеш и да паднеш; и в момента на поражението ще съумеем да останем верни до края, на любящото ни сърце няма да изневерим , и от страх - няма да се отвърнем. И тогава наистина, носейки един на друг теготите, ние ще изпълним закон Христов; тогава ще влезем в снома на тези жени- мироносици, ще се съединим с Йосиф и Никодим, и ще останем с Този, Който през цялата история на човечеството не се срамуваше от победените, не се отвръщаше от падналите, и беше Божията любов и Божието провидение. Амин.
21 април 1991г.
Източник: http://www.mitras.ru/
Превод: Димитър Петров и приятели

Няма коментари:

Публикуване на коментар